Get all 4 smerch releases available on Bandcamp and save 30%.
Includes unlimited streaming via the free Bandcamp app, plus high-quality downloads of Равновесие (Equilibrium), The Hollow Ouroboros, Easy Listening, and Between Demons And Gods.
1. |
Deformations - part 1
04:35
|
|||
|
(1)
Как ли мога да поддържам,
свойта цялост в затвора мой?
Част от мене не издържа,
тя пропада в космос свой!
(2)
Аз извръщам поглед, стиснал,
своят разум в юмрук,
страх от вътре ме притиска,
в огледалото ме гледа друг!
(3)
Всеки спомен избледнява в мен,
как да върна своят сън?
Студ обгръща моят светъл ден,
духът ми иска да излезе вън!
(4)
Изгубвам свойта цялост сега,
изгубих своят път назад,
аз изгубен съм в тъма,
победен от своят Ад!
|
||||
2. |
||||
|
Не мога да спра да чуствам тъга, обгърнат от твоите мъртви ръце,
сгушен в уюта на топла тъма, защо се чуствам затворен в кафез?
Защо горя във вина, защо молитви шептя,
защо все очите ми гледат нагоре, а страшен е там простора,
за който плаче мойта душа!?
Винаги с поглед вперен в небето,
аз се мъча, да докосна с ръка!
Но оставам си долу, там където,
сме осъдени, пълзим без крила!
Как искам да знам защо ме боли, когато гледам птици, ята,
лежа в земята, а тя ме кори, защото мечтая за таз свобода,
защо не стига тя, защо се чуствам така,
защо протягам ръцете нагоре, и все със себе си се боря,
разкъсва се мойта душа...
Искам те небе...
|
||||
3. |
City
03:37
|
|||
|
(I)
Пепел, прах…
Няма как да не сравним
огромните комини,
пушека над тях,
небето черно,
обгърнато от този дим,
с Ад библейски, древен.
(II)
Тревата съхне и жълтее,
очите морни все сълзят,
ръцете хилави на слабите,
протегнати
към мен кървят…
(III)
Това е град…
град на болка и тъга,
събрал в разпадащото си сърце,
милион животи в самота…
Децата раснат във затвора,
който ние все строим,
зеленото поле е спомен,
с бетон е заменим.
(IV)
И моралът е в каналите,
там където вехнем ний,
защото в нас живеят халите,
що изяждат небосвода син.
Ние сме с метал покрити,
бетонна броня търсим все,
страх ни е с очи открити,
да погледнем вечното небе.
(V)
Този град събира мъка,
мъка тъмна,
на черупки без душа,
дистопично бъдно чакай,
нека гният нашите деца.
(VI)
Мониторът ще е прозорец техен,
той ще гледа към фалшивите мечти,
ще говорят те безжично,
допирът ненужен е,
в града човек не си,
ти си просто сплав метална,
той от тебе се строи,
затуй е вече толкоз ясно,
че град човек ще победи…
|
||||
4. |
If I Could
03:55
|
|||
|
I. Ако можех да рисувам…
––––––––
Дъжд…
Мракът вездесъщ!
Луната е червена,
но небето…
то отнася ме в забвение,
нагоре, нагорем, нагоре…
Не! Не мога!
Разтварям се в простора…
Останал без тяло,
без душа,
без чуства,
топлина,
в нищото летя,
пречупвам бледа, слаба светлина
в далечната дъга…
II. Ако можех да давам…
–––––––
O, почуствай,
разкъсаната ми душа,
реквиемa в кръвта,
почуствай порива и воя,
почуствай демоните мои,
и нека моите очи
разбият твоите мечти,
и нeка моята ръка
обгърне твоя свят в чернота…
тишина, самота,
усети глада за свобода…
III. Ако можех да променям…
––––––––
Няма смисъл ти да бягаш,
няма смисъл да се криеш,
справедливост няма да откриеш,
поне не в мен…
Страхът необятен,
мракът лепкав чер,
рани гнойни, болка,
болка до безмер!
IV. Ако можех да летя…
–––––––
Нямаше да пиша стихове и да търпя,
щях да имам бленуваната свобода…
|
||||
5. |
Deformations - part 2
03:08
|
|||
|
Бъдеще? За бъдеще ли се бориш,
за бъдеще ли се трудиш, търпиш и страдаш,
за бъдеще ли мислиш, вечно говориш,
даваш всичко... не осъзнал че все пропадаш...
Бъдеще? Няма бъдеще, не, не ме прекъсвай,
не ми обяснявай че негативно мисля,
песимист, реалист, аз не ще отстъпя,
погледнах в бъдното, потръпнах, всичко отписах.
Деградирам аз, деградираш ти,
няма какво да губим, за какво да се борим
гледам синьото небе над нас блести,
но хоризонта е забулен в дим отровен.
|
||||
6. |
Into The Dust
03:32
|
|||
|
(1)
Това бе денят, в който разпадна се тялото,
под бледите облаци, океана – небе,
аз гледах го, спря времето, обхванах го цялото,
сам сред тълпата, вейка сред море.
(2)
Ръката напука се, някъде от лакътя,
паяжина бяла, без болка и кръв,
сякаш куха бе, склуптора някаква,
но излъгах се глупаво, загледан в прахта.
(3)
Отдолу бе пулсът отдолу бе кожата,
отдолу бе на някого другиго духа,
обвивка бях аз, осъзнах го, тревожно бе,
но спокойствие тихо, заля ме на мига.
(4)
Събуди се памет, събудиха се спомени,
а падаше, падаше моята стена,
и гледах небето, изчезвайки в ромона,
на ронещ се прах, долу в пръстта…
(5)
Събуди се човекът в мен, от мене изтръска се,
протегна се жадно, към онези небеса,
те го съвзеха, призоваха, разбудиха,
проби той маската, видя реалността…
(6)
Свободен, о да, той е свободен,
най-истински, важен за себе си,
знае какво е, защо диша, целта,
но прашинка от мене, остана неотронена,
в окото му скри се, аз дебна слабостта…
|
||||
7. |
Under The Rain
04:38
|
|||
|
Далечни светкавици,
осветяват там, небето,
нищо не остана в мен,
изгубих се полека,
няма ги повечето спомени,
късчета пъзел, неподреден,
пепелища неразровени,
дъждът отмива ден след ден…
Космически студ…
обгръща тихата тъма,
поглед пак извръщам,
отвръщаш с чернота.
Хващам се за светъл ден,
светъл ден в друг свят,
няма как да усетя,
изплъзва ми се пак…
|
||||
8. |
The Beginning Of The End
04:15
|
|||
|
Нещо пробожда въздуха, трепти,
отвътре, дълбоко, ставите размества,
нещо разтърсва костите, ечи,
идва неуморно, душата да измести.
(2)
Бориш се, хванал в ръцете си глава,
крещиш в свойте мисли, черната вселена,
плътта сам дереш, разкъсваш, изяжда те страха,
пръстите треперят, борят се ожесточено.
(3)
Светът край теб разпада се, гори,
изчезва всичко, поглъща те умът ти,
удавник слаб в мрачните води,
за врата те стиска, хрущялите трошат се.
(4)
Обзе очите твои, наднича то през тях,
сграбчи мозъка ти в своята прегръдка,
изгасват твойте мисли, превръщат се в прах,
разпиляват се в хаоса, размито е и мътно…
(5)
И отварят се очите, налети с яростта,
пробуден си от болка, какво ти причиниха,
превърна се в демон, дори мечтите облада,
слабостта, омразата, те всичко унищожиха…
Лежа в пръстта, гледам те слънце,
пролетно утро, облаци бели,
кръвта ми попива в земята, потъвам,
очите са мътни, за небето копнеят.
(II)
Аз паднах. Паднах от върха, недостъпен,
паднах прободен, ранен бях жестоко,
паднах предаден, паднах изгубен,
паднал демон, за жертва нарочен.
(III)
Прободен от ангел, разперил крилете,
красиви и светли, не можах да те спра.
Не исках да спирам, макар че усетих,
усетих как разкъсваш моята душа…
(IV)
И падах ли падах, достигнах земята,
очите ми гаснещи, приковани, в плен,
ореолът ти небе е, протягам ръката си,
ти гледаш студено, отлиташ без мен…
(V)
И сам съм в пръстта, от кръв размекната,
сам съм когато започва да вали,
майски дъжд, далечен гръм отеква там,
в небето вперени са мъртвите очи…
|
||||
9. |
To Emerge
03:28
|
|||
|
[Смъртта е момиче,
в забравата се смее,
с усмивка ме приканва,
кръвта в мен чернее...]
– Откъс от песента на живота…
(I)
Аз съм сам на Сивия пясък,
под черните облаци, проливния дъжд,
далечен бриз носи страх неясен,
огледален образ над океана вездесъщ.
(II)
Ехо? Eхо ли беше този черен стон,
ехо древно, от бъдното, пробило сивото небе,
или друга част от мен, друг тон,
друга гама, но все в безлични, студени цветове.
(III)
Разпилян съм сам, океанът е пред мен,
вечен, мрачен, огледало на страха,
тегли ме, иска ме, поддавам се сломен,
погледнах към дъното, отвърна ми тъма.
(IV)
И постепенно взе да ме обземаш,
нагазил вече бях до колене,
силата ти, болката… даваш, отнемаш,
ти доведе ме тук, ти ме превзе.
(V)
Но ти си аз и аз съм ти,
ние сме общо, цяло без ниша, кът,
и обречен в контраст с другите души,
да бродя вечно, все търся своят път.
(VI)
И все съм сам на Сивия пясък,
на калния бряг, под проливния дъжд,
далечен бриз донася страх ужасен,
аз ще съм вечно тук, чернее кръвта…
|
||||
10. |
Cries In The Sky
03:40
|
|||
|
Паднал, ти крещиш,
стенеш на колене,
викът ти как ехти,
достига той небе червено,
и как боли, ах как боли,
пустиня мъртва, суха,
около теб и в теб дори,
нещо страшно се напука,
и как жестоко то гори…
Кръвта кипи и изпарява,
вените подуват се и те,
а небесата полудяват,
поемат и изсмукват я от теб…
И ти крещиш, и те крещят,
там далече, тез изгубени души,
вопли в небесата, как кънтят,
пурпура пропуква се, вали.
И ти пищиш и те пищят,
сам на туй забравено шосе,
но те протягат се, крадат
душата ти за вечното небе…
|
||||
11. |
Deformations - part 3
03:22
|
|||
|
Пропаднал в пропастта,
все катерих се назад,
раздирах пръсти меки,
в кръв и кал аз не се отказвах.
Израстнах в чернота,
долу гаснех в онзи ад,
и мразех, мразех всеки,
в бяс и лудост себе си наказвах.
Безсилен като лист,
уловен от ураган,
аз трупах ярост грозна,
губех се, разпадах се отвътре.
Апатичен непукист,
гниех слаб и окован,
чаках край нищожен,
късно бе, но нещо се обърка...
И отново случва се,
пак губя подпора,
във водата, исках те,
но окова мен, затвори
небето погълна, моят свят, скелетът зарови!
Знам че губя лик,
знам че друг съм,
знам че всеки миг
аз ще рухна
а демоните стари, есен искам есен тя мен изгаря!
Посегнах към лека,
не съжалявам за това,
но не ме съдете,
не искам помощ свикнал съм така...
|
||||
12. |
Outro
00:50
|
|||
|
(1)
И аз бях там, потопен във водата,
когато ти падна на колене,
усетих болката ти, самотата,
под дъжда на сивото небе.
(2)
Знаех че очите ти са празни,
а песъчинки раздират твойта плът,
знаех, защото бях наказван,
по пясъка бе съхнала и мойта кръв.
(3)
Душата ти затворена е в сън отровен,
тялото е стар и гнил пашкул,
и демона твой в рани рови се,
отваря ги, ликува, с радост в теб нахлул.
(4)
А аз съм в топло лоно,
главата ми се носи в черната вода,
влажна и разпусната косата моя,
тялото ми, няма го, дълбоко е сега.
(5)
Гледам аз небето древно,
очите ми сълзят от дъжда рехав в хлад,
болката остава си все стегната,
но топлотата контрастира в благодат…
(6)
Да мила моя, аз искам да ти помогна,
познавам този черен път,
но не мога да събера сили, макар и трогнат,
как разкъсва те беса.
(7)
Аз съм мъртъв, гледам как и ти умираш,
демон слял се със смъртта,
а останалата воля в теб замира,
както агонията в твоята душа…
(8)
Станах безучастна част от океана,
океана тъмен вътре в мен,
сега обръща се пак бляна,
намерих те но ти попаднала си в плен…
|
||||
smerch Sofia, Bulgaria
A dark alternative trip in the blurry worlds of the madness...
If you like smerch, you may also like:
Introduction to The Squirez
by The Squirez
This upbeat debut serves as an introduction to the Sioux Falls, South Dakota-based alternative band.
go to album
Dreamy psychedelia from Brazil, all sinewy guitar lines, distorted vocals, pillowy feedback, and spirited flutes.
go to album
An early live album that captures Sonic Youth at their chaotic best.
go to album
Sit Down for Dinner
by Blonde Redhead
Thirty years into their career, the group continue to excel at melodic dream pop balladry.
go to album
Slashing, ice-cold, irresistible goth from Paris—your perfect haunted house soundtrack.
go to album
Monster Truck Mondays
by The Empty Threats
Tightly wound post-punk with splashes of new wave; heavy on twangy riffs, phased-out melodies, and understated vocals.
go to album
Alternative EP
by Mophing People
Two major players from Japan's alt-rock scene team up for a grunge-pop EP that explores noisy highs and melancholy lows.
go to album
